Думи. . . :: Да си спомним една легенда. .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.05.2009 11:13 - Да си спомним една легенда..

Автор: edinstvena Категория: Спорт

Прочетен: 3019 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 03.05.2009 11:15

Помним го, център-нападателят мечта, за който имаше място във всеки един отбор по света. Децата, които само са чували легендарното му име мечтаят да играят с неговата фланелка № 9. А възрастните, имали щастието да познаят таланта му, спомняйки си датата 30 юни днес след 38 години, още усещат очите си пълни със сълзи.

Георги Аспарухов Гунди- капитан, лидер и вдъхновител, на 4 май тази години трябваше да навърши 66.

Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е причудлив герой от приказка. Приказка без край. Легенда. Във времена на смут и несвобода България имаше нужда от идоли- стойностни и истински хора. И съдбата разбра това, пращайки Гунди. Животът му бе кратък, но огнен като факла, в каквато го превърна и нелепо ранната му смърт. Запалянковците оцениха личността, която ги даряваше с наслада и емоции и която в най-висока степен сродяваше простата народна игра с изкуството. Правеше го с благородната осанка на аристократ – с чар, с елегантност, с изтънченост дори!А не беше грандоман, нито самозабравил се герой на деня. Напротив, според мнозина скромността му даже идваше в повече. Гунди бе истински поддръжник на феърплея - и на терена, и в живота. Коректността бе част от същността му, изразяваше я с естественост, подобна на тази, с която поразяваше вратарите или даваше проникновен пас на съотборник.

Този човек ни завеща единствено любов. Нас, феновете на Левски, накара да повярваме в един отбор, като в орисия, като в религия и кауза. Накара ни да повярваме , че "обичта към сините не се измерва с титли и купи. Нито в класирания в евротурнирите. Научи ни, че Левски е много повече. Че Левски е идея, вяра, пристан, упование..." Накара ни да повярваме и на себе си. "Защото Левски е за хората с вяра, за тези, които са убедени в бъдещето, за силните, които са готови да бъдат подложени на безброй тежки изпитания, за смелите, приели тормоза и униженията заради любовта на живота си." Направи ни горди и много самотни след него. Защото след легендата, няма легенда. И след обичта към Гунди, няма друга такава обич.
Останалите, накара да повярват, че спортният съперник не е враг!

Затова и до днес не секна силната болка от ранната му гибел. И когато си спомняме за него, навярно ни наблюдава от небесния рай, а благата му и плаха усмивка грейва на лицето. От отдаденост и българщина грейва. И сигурно е така. Защото Гунди наистина бе човек за рая!

Но нека днес си спомним за него с радост, а не с мъка. С гордост и достойство, а не с безвъзвратност. Макар да сме изгубили много, необяснимо много...

Нагоре

Тагове: гордост,