Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2009 11:13 - Да си спомним една легенда..
Автор: edinstvena Категория: Спорт   
Прочетен: 1969 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 03.05.2009 11:15



  Помним го, център-нападателят мечта, за който имаше място във всеки един отбор по света. Децата, които само са чували легендарното му име мечтаят да играят с неговата фланелка № 9. А възрастните, имали щастието да познаят таланта му, спомняйки си датата 30 юни днес след 38 години, още усещат очите си пълни със сълзи.

Георги Аспарухов Гунди- капитан, лидер и вдъхновител, на 4 май тази години трябваше да навърши 66.
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              
image

Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е причудлив герой от приказка. Приказка без край. Легенда. Във времена на смут и несвобода България имаше нужда от идоли- стойностни и истински хора. И съдбата разбра това, пращайки Гунди. Животът му бе кратък, но огнен като факла, в каквато го превърна и нелепо ранната му смърт.  Запалянковците оцениха личността, която ги даряваше с наслада и емоции и която в най-висока степен сродяваше простата народна игра с изкуството. Правеше го с благородната осанка на аристократ – с чар, с елегантност, с изтънченост дори!А не беше грандоман, нито самозабравил се герой на деня. Напротив, според мнозина скромността му даже идваше в повече. Гунди бе истински поддръжник на феърплея - и на терена, и в живота. Коректността бе част от същността му, изразяваше я с естественост, подобна на тази, с която поразяваше вратарите или даваше проникновен пас на съотборник.

Този човек ни завеща единствено любов. Нас, феновете на Левски, накара да повярваме в един отбор, като в орисия, като в религия и кауза. Накара ни да повярваме , че "обичта към сините не се измерва с титли и купи. Нито в класирания в евротурнирите. Научи ни, че Левски е много повече. Че Левски е  идея, вяра, пристан, упование..."  Накара ни да повярваме и на себе си. "Защото Левски е за хората с вяра, за тези, които са убедени в бъдещето, за силните, които са готови да бъдат подложени на безброй тежки изпитания, за смелите, приели тормоза и униженията заради любовта на живота си." Направи ни горди и много самотни след него. Защото след легендата, няма легенда. И след обичта към Гунди, няма друга такава обич. 
Останалите, накара да повярват, че с
портният съперник не е враг!

Затова и до днес не секна силната болка от ранната му гибел. И когато си спомняме за него, навярно ни наблюдава от небесния рай, а благата му и плаха усмивка грейва на лицето. От отдаденост и българщина грейва. И сигурно е така. Защото Гунди наистина бе човек за рая!

Но нека днес си спомним за него с радост, а не с мъка. С гордост и достойство, а не с безвъзвратност. Макар да сме изгубили много, необяснимо много...


Тагове:   гордост,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. freety - Поклон!
03.05.2009 14:22
Поклон!
цитирай
2. nishtichko - С гордост си спомням за него! Поклон ...
03.05.2009 15:19
С гордост си спомням за него! Поклон пред този талант!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: edinstvena
Категория: Изкуство
Прочетен: 261939
Постинги: 74
Коментари: 648
Гласове: 1379
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031