Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2009 17:16 - Неосъществени
Автор: edinstvena Категория: Политика   
Прочетен: 4260 Коментари: 14 Гласове:
0

Последна промяна: 06.04.2009 19:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Днес BTV излъчиха втората част на интересна документална поредица, свързана с развитието и съдбата на българското кино от 20ти век. Продукцията " Сърп, камера и чук" представи почти забравени, неизлъчвани от десетки години кадри на пропагандното кино на комунистическата партия- нелепи, смешни и.... трагични- като цялата идеология на прогнилия социалистически строй. Тъй като съм от поколение, имало щастието да не живее и миг в тези тъмни и грозни времена на манипулация и произвол, виждах за първи път подобни кадри. В началото искрено се забавлявах. Тъй като една толкова примитивна и фалшива продукция може да постигне единствено такъв ефект в мислещия човек. След това обаче ми стана ужасно тъжно и страшно. Страшно, че днес в 21 век, има хора, които изпитват носталгия по тези времена. Има хора, които отивайки да гласуват пускат гласа си за същата червена изедническа партия. Страшно, че в 21 век Русия беше на крачка да избере Сталин за най- великата си личност на всички времена.  Страшно, че упоритият неизкореним плевел на комунизма продължава да вирее на световна почва.


Минаха вече 20 години, откакто тежката и варварска социалистическа система се срина. Вече 20 години живеем в неслучващата се демократична България. Защото все още отвратителните остатъци на тази власт не са си отишли и продължават да тровят въздухът, които дишаме. Никой обаче не потърси корените на тази чума, на вечно неслучващата се  свободна България, в липсата на обществена памет за половинвековния комунизъм и в още по-тежката липса на желание да се възпитат демократичните ценности, потъпкани зверски от него. И ние живеем неосъществени и фалшиви, 20 години в държава без ценности, без идеал и с отвращаваща комунистическа носталгия. Но носталгия към какво ?


Комунизмът е безмилостен грабеж- на земя, на култура, на потенциал, на морал, на душевност,на живот, на бъдеще, на идеал. 
Комунизмът е кощунство и гавра с историческото  наследство и минало. Комунизмът е братоубийствена гражданска война, чиято жертва е цветът на обществото. Комунизмът е колективизация. Той пропагандира най- нелепата психология на 20ти век. Той кара човека да мисли себе си като част от един прогнил колектив, вместо като личност. Респективно същият този безлик човек никога не носи отговорност за действията си, никога не е отговорен за съдбата си. Комунистът живее в държава, в която няма ценности, няма морал, няма норми на обществено поведение, няма връзка между избиращи и избирани, няма доверие между тях. И той няма нужда от тях. Защото не може да мисли и защото няма нужда да мисли. Той не различава добро и зло. На него му се налага мисленето, кое е добро и кое е зло. А доброто е това, което издига Партията като виша ценност. Ето защо той е длъжен да убие брат, баща, майка, син, съсед или приятел- ако той не е сред политически посветените в класовата борба. Ето защо той е длъжен да бъде работник преди човек. И преди всичко е длъжен да бъде неграмотен и страхлив. Иначе не би могъл да бъде комунист. Нима днес в България не властва комунизъм? Нима не сме управлявани от същото неграмотно, гладно и алчно селячество, както преди 20 години? Нима българите живеят според някакви общоприети ценности? И нима всички мислещи хора, които осъзнават цялата мизерия, не продължават да бъдат съдени "без съд и присъда" в днешната България на пълен произвол?


Комунизмът е страх- от промяна, от свобода, от отговорност, от развитие. Комунизмът е безверие и отчаяние. И днес е така. Малцина са хората, които гласуват за промяна. Ето защо се оставяме да ни управляват пребоядисани и преименувани партии, носещи гадно лъхаща на нафталин политика. Ето защо се страхуваме да живеем в 21ви век и затова продължаваме да тънем в мизерията, срещу която се борехме преди 20 години. Ето защо не свормирахме единно гражданско общество, което да защитава масовите възгледи. Защото руското владичество старателно възпита у нас страх и овчедушие.


Комунизмът е патриархат. А управленската практика на патриархата представлява пълното  блокиране на възможностите за социално участие, контрол и разпределение на ограничените ресурси, с които разполага общността. Патриарсите управляват чрез монопол върху истината за света, монопол, който поддържат чрез убеждението, че патриархатът е единственият възможен порядък, най-съвършеният от всички светове, и изисква покорство и послушание в името на неговото съхраняване и увековечаване. Комунизмът е стадо. А членовете на „стадото” безрезервно  вярват, защото са бедни, маргинализирани, самозатворени, безперспективни и необразовани , без никакъв достъп и връзки с високите етажи на властта, които да им помогнат да се свържат с икономически, образователни, правни и политически организации, за да подобрят живота си. До какво доведе това ли? До появата на двустранен етичен стандарт- един набор от правила за “наште хора” и друг за всички останали.


Не на последно място.. комунизмът е несвобода, тиранство, безмилостен апарат за трошене на човешки души. И този апарат работи безмилостно днес. Създава корупция, поощрява все по тежка бюрократична система, мачка жестоко християнските ценности, сигурно убива факторите, отговяарящи за развитието на модерно европейско общество.


И макар да ни се иска да гледаме на комунизма като част от миналото, ако сме реалисти не бихме могли. Ето защо, гледайки кадрите от комунистическа България, нямаме право да се смеем. Защото първо трябва да заплачем. Да заплачем, че продълажаваме да живеем в един безкраен политически спазъм. Горчиво и безнадежно да заплачем. И да се съжалим. Заради това, че 20 години живеем, носталгично вкопчили се в най- голямата подигравка с човешката цивилизация. А какво по- голямо извращение от това... Как да се случи България ?




Гласувай:
0



1. wildrose - Съгласна съм с теб! ;)
08.03.2009 17:18
Съгласна съм с теб! ;)
цитирай
2. анонимен - добре че в днешно време все още има ...
08.03.2009 17:40
добре че в днешно време все още има мислещи хора като теб
цитирай
3. анонимен - Ники
08.03.2009 17:49
Точно така е това което казваш, лошото е че хората които не мислят като нас са повече, а интелигенцията избяга от България.
цитирай
4. анонимен - за съжаление
08.03.2009 20:17
комунизма никога не си е отивал той е тук и е по -жив от всякога и мислещите хора отдсавна са го разбрали и са емигрирали...не казвам ,че това е правилно решение въпрос на избор аз моя съм го направил и живея и се боря тук в страната си..защото много я обичам и никога не губя надежда,че все някога нещо ще се промени...ето поредното доказателство,че не съм сам,признавам,че има известна безнадежност в написаното,но ти си млада и вярваща..а това не е никак малко...а сега да попитам..Защо съвестният българин, който не е възпитаван да краде и мами, продължава да плаща безумно висока ставка на данък добавена стойност върху всичко – храни, вестници, книги, учебници. За да може тези пари, откраднати от него, да се тъпчат в гушите на някакви комунистически паразити с височайшето благоволение и протекцията на цялата власт. Обезверени живеем точно по Оруеловски: „Прекарваме живота си вечно умислени за нещата, които бихме искали да направим, и онези, които никога не можем да направим”.жалко...
цитирай
5. tota - Проектът "Ран-Ът" (1990 г.)- подготовка на гибелта на българската икономика
08.03.2009 21:40
http://www.geocities.com/lim_medium/Publikacii/Statii/dosie.htm
цитирай
6. viki11 - Аз пък съм от поколението, което се ...
08.03.2009 23:44
Аз пък съм от поколението, което се радва, че е видяло истината с очите си, лекувало се е при коректи лекари, знае, какво е лечение!, тренирала и пътувала безплатно както всички ученици, забавлявала се,
радвам се, че не съм от гнусното сегашно поколение, от което ме е срам.
Радвам се, че имам реална представа за времената, когато живеехме по-добре, без този стрес. И тогава имаше негативи, много, но не живеехме като животни и нямаше толкова нещастни на човек от населението!
Аз не съм комунист. Но оценявам това, което съм преживяла лично. За щастие лично. Като чета глупостите сега...
Много хора са умрели, за да осигурят нашето спокойствие при което израснахме. Бяхме бодри и щастливи деца. Макар и без скъпа техника и дънки, и оголени цици, уголемени пишки.
рядко някой се притесняваше за смисъла/безсмислието на живота, както е сега, справки виж блога!
цитирай
7. monarchism - Браво
08.03.2009 23:55
Много добре написано. Няма друг режим, който по такъв унищожителен начин да е съсипал българския народ, да го е обезличил и да е въздействал върху най-низките човешки чувства, поощрявайки омразата, вместо любовта към ближния. Много хора не си дават сметка, че АБСОЛЮТНО ВСИЧКО ЛОШО в нашето общество сега е продукт на онова черно безвремие.

Бих копирал един съществен момент от книгата на Георги Марков - "Задочни репортажи за България". Препоръчвам я силно на онези, които не са я чели, особено на viki11, a и на tota, която вярва на комунистическите лъжи за планът "Ран-Ът".

"Мисля, че беше през 1958 година. Двамата с моя приятел К. се редяхме на опашка за хляб пред една хлебарница до трамвайната спирка в Княжево. Всичко беше спокойно и нормално. Хлебарят извади хляба и ние, около двадесетина души, започнахме да се придвижваме напред. В този момент отнякъде се появи един майор, за който по-късно научих, че е от казармите в Горна баня. Трябва да имаше 37–38 години, с червендалесто лице и тъмни очи, и се движеше с подчертана самоувереност, като удряше ботушите си с малка пръчка. Вместо да се нареди на опашката, другарят майор се опита да пререди, без дори да си направи труда да поиска позволение. Хората отпред явно бяха уплашени от вида му и покорно се отдръпнаха, за да му сторят път. Но К. съвсем не можеше да приеме този триумф на нахалство, изтича напред и застана между майора и хляба.

„На опашката, ако обичате!“ — каза му той.

В първата секунда онзи се учуди, че някой е посмял да му се противопостави, после лицето му пламна и той извика:

„Ти ли ще ми кажеш, бе!“

„Вместо да дадете пример на хората за ред, вие се държите невъзможно!“ — твърдо отвърна К.

После хората от опашката се окуражиха и всички започнаха да подвикват на майора, който, като видя, че няма да бъде пуснат, побесня.

„Аз ще ти дам да разбереш кой съм аз!“ — извика той на К. обърна се и бързо закрачи по главната улица. Хората си отдъхнаха, настъпи приятно оживление, сякаш всеки бе спечелил победа. Но тия, които все още бяхме там, настръхнахме, когато видяхме след минута-две майорът да се завръща с двама униформени милиционери.

„Тоя!“ — и той посочи К.

Почти всички на опашката се опитахме да обясним на органите на властта какво бе станало и че ако някой заслужаваше порицание, това беше другарят майор. Но милиционерите, без да ни слушат, грабнаха К. и придружени от майора, който ни гледаше с победоносен гняв, отминаха към участъка.

Обадих се веднага на родителите на К., баща му се разтича, но не можа да направи нищо през този ден. К. остана в княжевския участък и през нощта. Пуснаха го едва следващата вечер. Когато се появи у нас, лицето му бе неузнаваемо. Цялото бе покрито със сини петна и два от предните му зъби бяха избити.

Той ми разказа, че когато го вкарали в участъка, майорът и един от милиционерските офицери в участъка, който явно бил приятел на военния, го проснали на пода и му нанесли жесток побой.

„Няма да ми даваш хляб! На мене ли бе? На мене ли!“ — викал майорът комунист и ритал нещастния ми приятел.

Но с това се свършило само първото действие. Привечер го завели при самия началник на участъка, който, ако не ме лъже паметта, се казваше подполковник Балабанов. Той мълчаливо изслушал разказа на моя приятел за цялата случка и даже си давал вид, че му съчувствува.

„Ако ти наистина си наш, явно майорът е сбъркал — казал началникът на участъка и внезапно запитал: — Но ти наш ли си?“

Моят приятел не знаел какво да отговори, а началникът добавил:

„Каквото и да кажеш, ще трябва да се докаже.“

После многозначително го изгледал и казал:

„Кажи ми сега имената на приятелите си!“

К. внимателно споменал няколко имена на приятели, които биха имали известна политическа тежест.

„А сега кажи ми кои са враговете ти?“ — запитал началникът.

К. се замислил и след малко отвърнал:

„Не знам. Мисля, че нямам врагове.“

„Нямаш врагове! — повишил глас онзи. — Искаш да кажеш, че никой не те мрази и ти никого не мразиш?“

„Доколкото аз знам, никой.“

„Лъжеш!“ — извикал внезапно ядосан подполковникът и станал от стола си: „Що за човек си ти, щом нямаш врагове? Ти не си наш младеж, ти не си наш гражданин, щом нямаш врагове! Ние всички сме заобиколени с врагове, той, човекът, твърди, че нямал никакви! Къде живееш ти? На коя планета си?“

После началникът на участъка произнесъл горе-долу следната декларация:

„Този, който не мрази, не е наш! Защото не може да се живее, без да се мрази! Не може един наш гражданин да няма отношение към враговете! Още Ботев е казал «Силно да любиш и мразиш!». И ако ти наистина не знаеш да мразиш, ние ще те научим! Бързо ще те научим!“

И те наистина бързо го научиха. На К. било предложено да го пуснат при условие, че стане таен доносчик и информира милицията редовно за това, което чува наоколо. Просто за да се отърве, той подписал всевъзможни клетвени декларации, че ще им служи. След този инцидент той преживя дълга нервна треска и непрекъснато ми повтаряше, че не желае да живее повече в България. Накрая избяга.

Но онова, което ме порази още тогава и което запомних завинаги, беше тази дяволска декларация на подполковника от милицията, че „Ти не си никакъв човек, ако не мразиш!“. Без дори да иска, този служител на народната власт формулираше най-точно цялата основна нравствена концепция на маркс-ленин-сталинската идеология. Омразата беше главният двигател, моторът на отношенията партия-човек, държава-човек, човек-човек. Само няколко години бяха достатъчни за тези професори по омраза, за да превърнат омразата и страха в главните чувства на епохата.

Погледнете който и да е вестник от онова време, прочетете коя да е реч, взрете се в какви да е отношения в служби, предприятия, стопанство, училище, университети — вие неизбежно ще откриете зеленилото на омразата. От нас, студентите, в онзи период се искаше всеки ден да мразим Никола Петков, Трайчо Костов, Тито, Франко, Чанг Кай Ши, американския империализъм, германския реваншизъм, югославския ревизионизъм, черното фашистко минало, църквата и поповете, буржоазните остатъци, невъзвращенците и така нататък. А фактически тази абстрактна омраза добиваше конкретни форми: да мразиш колегата си, защото е по-способен от тебе, да мразиш приятеля си, защото е по-харесван от тебе, да мразиш началника си, загдето е над тебе, и да мразиш подчинения си, защото подозираш, че иска да ти вземе мястото, да мразиш зарзаватчията и хлебаря, загдето не са ти запазили нещо под тезгяха, да мразиш властния роднина Хикс, загдето не иска да ти извади паспорт за чужбина, да мразиш жена си, загдето иска да има свой живот, да мразиш децата си, загдето не те слушат… и накрая да мразиш себе си, загдето не си станал това, което си искал да бъдеш."
цитирай
8. tota - Благодаря на monarchism за препоръките
09.03.2009 00:16
да прочета книгата на Георги Марков - "Задочни репортажи за България. Притежавам книгата. Няма да коментирам нито написаното, нито коментарите. Зная от историята каква е съдбата на малките държави, каквато е и България. Ние самостоятелно сме извършили Съединението и обявили Независимостта. Малките държави провеждат политика диктувана от вън. В зависимост от това какво са се договорили Великите, такова е влиянието запад, изток запад и т.н. След това се намират проводниците -политици, които я прокарват. На този етап не стои въпросът за идеологеми, а въобще за съществуването ни на картата като държава. И в името на това трябва да се постигне единение, а не да продължаваме да сме леви, центристи, десни, червени, оранжеви, зелени, сини, жълти..да спра да тук с изброяването. Над 360 партии, кому са нужни? Още в края на Първата световна война далновидни българи са прозрели каква ще бъде съдбата на малките държави - клиенти, сателити, протежета.
За това вместо да разсъждаваме кое е право, кое криво, кое било добро, кое лошо /вметвам няма съвършен нито политически, нито икономически модел за развитие на обществото /да помислим какво да направим за да я има БЪЛГАРИЯ!!!
цитирай
9. merkator - Браво!
09.03.2009 00:24
Червената чума е най-страшния кошмар на днешния свят! Имаш чист ум и много талант....гордея се с теб и ти благодаря!
П.П. А viki11 е достойна за съжаление, тя един болен човек и щеше да е смешна, ако не беше в основата на тумора!
цитирай
10. monarchism - :)
09.03.2009 00:26
Не съм съгласен. Без дясно мислене и "десни" хора България няма бъдеще. Левичарството е това, което я съсипа, а противоотровата винаги ще бъде националният-консерватизъм. Групирането на хора по надпартиен признак води до силна неорганизираност, хаотичност, един своебразен анархизъм от мнения, желания, механизъм на действие и прочее. За всеки националист-консерватор съществуването и благоденствието на България е приоритет, за разлика от левичарите и техните братя либерали-космополити.

Аз изобщо не съм привърженик на парламентарната система, но не в партиите е проблема.

Проблемът е в липсата на Български Елит.
цитирай
11. tili - Благодаря!
09.03.2009 00:36
Слава Богу, че има млади хора, които не са безразлични и мислят самостоятелно. Това е бъдещето, а доволните от комунизма - да се връщат в пионерските ЛАГЕРИ . Венецуела, Куба и Nord Korea ги очакват. Дано България се очисти по-скоро!
цитирай
12. edinstvena - Радвам се, че постинга ми породи ...
09.03.2009 16:24
Радвам се, че постинга ми породи дискусия.

viki11
На теб ще ти кажа, че те съжалявам, че се чувстваш удовлетворена от времето, в което си живяла. Точно за хора като теб написах този постинг. За мое огромно огорчение и безнадеждност обаче, хората като теб са твърде убедени във възгледите си. Щом на теб ти е харесвало да бъдеш затворник в собствената си държава и да живееш без бъдеще, за много хора от интелигенцията на България това е било същинско бреме. Защото няма по- голямо извращение от това човек да отнема човещината на друг човек. А това е основното деяние на комунизма. В какво време си живяла? В такова, в което си яла банани само по Коледа? В такова, в което си нямала право да разбереш какво става по света? Такова, в което мисленето ти е било манипулирано и развивано едностранно по руски. В което не си имала право да знаеш, че съществуват Ницше, Оруел и Фройд? И в което не си имала право да слушаш Purple или Beatles? Как какво си се забавлявала? Тананикайки си "ставай страна огромная"? Или марширувайки под строй с портрета на Ленин? Лекували са те кадърни лекари ? Кои бе тези? Тези, приемани в академията по буква"Ж"? Тези, които са те лекували с руска ръждясала апаратура втора употреба? И които не са знаели къде да ти напипат пулса? Учили са те кадърни учители? На какво са те учили? На това, че Ботев се е борил за свалянето на фашизма? Или на руски партизански песни? История на КПСС? Това много ли те обогати като личност? Говориш глупости... Докато има хора като теб, България е обречена да бъде подлога. Защото без свободомислещи хора, изпитващи нуждата да бъдат личности, българската демокрация е обречена никога да не се случи. Аз лично благодаря на Бога, че не съм живяла и миг в толкова грозна действителност, че не съм станала свидетел на това, как семейството ми е било преследвано и измъчвано, защото е имало свобода на мисленето. Никога не бих могла да понеса такъв терор. А ако ти изпитваш носталгия към тези времена- Куба, Корея.. има накъде. България повече не! Защото има кой да я защити, има мислещи хора, които няма да наричат вече поробителите си освободители. Никога вече...

На всички останали ще кажа, че ще вярвам в бъдещето на тази държава, докато все още виждам, че има дясномислещи хора. Вие сте светлото бъдеще, ще изчистим въздухa в България, заедно :)
цитирай
13. анонимен - Вики искрено ти заблазявам за де...
09.03.2009 16:44
Вики искрено ти заблазявам за детството което си имала.Но докато ти си си живяла добре и сички останали партиици моите роднини както и всички така наречени "врагове на народа" не могат да кажат че са били щастливи като деца даже не могат да кажат че изобщо са имали някакво детство. Изселват ги, живеят в страх да не ги пратят в Белене или Бобовдол а в най-лошия случай да ги застрелят и обявят за безследно изчезнали. Аз такъв живот не мога да нарека сигурен по никакъв начин и не виждам нищо хубаво в него пък камоли щастие. Не знам ако на тебе ти се вижда нормално да ти се налага каквото и да е мислене прави са хората като ти казват да идеш в Куба там братът на Фидел много добре си подържа неграмотния народ.
Най- ми е тъжно че има много други хора като тебе които не знаят или по скоро не искат да приемат каква е била реалността за тогавашното време. Съжалявам те.
цитирай
14. анонимен - Много силен постинг! Действително ...
11.03.2009 10:43
Много силен постинг! Действително живеем във държава на гнил комунизъм, чийто предсмъртен спазъм в момента са влиателните Герб Дано България се осъзнае преди да направи поредната грешка ... Искрено се надявам. А ти пиши, имаш талант да будиш съвести :) Поздрави !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: edinstvena
Категория: Изкуство
Прочетен: 399691
Постинги: 74
Коментари: 648
Гласове: 1383
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031