Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2009 14:38 - Ботев- който с живот и дело се превърна в българско знаме
Автор: edinstvena Категория: Изкуство   
Прочетен: 4941 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 02.06.2009 14:41


    image
Той даде всичко, което имаше, на тая земя, дето отиде да умре: своята неосъществена младост, своя гений, с който цъфна голямата поезия на българския народ, остави ни един език, на който ние още не можем да му се отблагодарим достойно. Какво повече може да даде един човек?" 
Алеко Константинов       “Най – голямата заслуга на Ботев към българския народ е тази, че той осветява пътя на хората с прозрението, че свободата и достойната смърт са пътят към обезсмъртяването и вечността. Поетът обезсмърти собственото си безсмъртие и със стиховете си, и с кръвта си”(статия от ученически вестник). Толкова патос носят думите, а не усещам нищо. Дали не съм достатъчно българка, дали не съм забравила, че живея на земята на Ботев? Изплаших се.. Патриотизмът ми се е изродил в болка, породена от невъзможността да приема една действителност, която ме задушава. Празни мисли, дърво без корен, клиширани статии, преднамереност, фалшив патриотизъм, излишна приповдигнатост. Дали във фанатичното търсене на доказателства да се преборим с действителността, поглъщаща всяка универсална ценност със светкавична сила, не се отдалечаваме от това което търсим? Искаме да обичаме “родината”, искаме да докажем на себе си, че наистина има за какво. Искаме да оправдаем едно чувство, което е така първично и красиво, така истинско. И колкото повече го търсим, толкова по дълбоко се скрива то в нас. Бяга от нашата предубеденост, защото в момента в който овладее душата, ще го поругаят клишетата, показността, безсмислието..Поезията на Ботев носи точно това чувство, и го пази със същата сила, борбеност и гняв на Поета. Носеща безкрайно провокиращи внушения, силно патриотични чувства, бунт и свобода, поезията на Ботев оцелява. Тя притежава някакъв инстинкт, който да я съхрани, да я защити от излишните думи,да я предпази от фалшиви коментари, който да я сподели истински само на тези, чувствайки я истински. Защото иначе ще изгуби стойност. А с нея ще изгубят стойност себеотдаването, животът, силата, смъртта и свободата, които Ботев и е вдъхнал. Той е осъзнал свободата като свръхценност, в две нейни проявления. Свободата като премахване на националния и социалния потисник е заветна цел на Ботев в неговия живот и поезия. Той иска да предизвика в българина лично чувство за дълг и отговорност пред народа, на който принадлежи, да го накара да повярва в една кауза, за която да е готов да пожертва всичко. Поел по пътя на борбата, човек се освобождава от своята робска психика, намира своята личностна реализация. Стремежът към тази свобода се отразява в стиховете на Ботев под формата на упреци, болка, гняв. Поетът призовава към целенасоченост, осмисляне на собственото битие, осъзнаване на личната свобода на духа. Човек е това, което прави от себе си сам. Той е самият проект, който избира да осъществи в живота си. Тук се сблъскваме с екзистенциалните въпроси в поезията на Ботев. Свободата той определя като присъда, като право на избор, себенамиране, единение, тази свобода, за която едва ли някой друг е помислял преди него.  Пътят на намиране на собственото Аз минава и през отчаянието, когато мисълта е твърде слаба, за да разреши съмненията. Тези съмнения раждат в Ботев младия поет, който има нужда да сподели болката и самотността си, който има нужда да се разгневи за живота си, чийто смисъл все още не е открил. Това отчаяние и силен бунт на духа, ненамерил още своя идеал, изправя личността пред Избора. Мигът на избора е сериозен и значим. Именно в него човек намира себе си, във вечен и неизменен смисъл и се осъзнава като този, който е, приема се. Ботев намира своя смисъл, своя идеал,ясно осъзнатата си личностна и категорична позиция. У него се ражда патриотът, бунтовникът,народният закрилник,водачът, гневният укор, светлият глас, непреодолимият стремеж към свобода. Свободата на Ботевия дух се разбира като независимост, неподчинение, несъгласие : свобода от установеното, от общия навик, от инертността. Защото те спъват свободния избор. Ботев отхвърля традицията с нейните ценности, той носи нова психика, нови идеи и идеали. Защото самият акт на избора е творене на нови ценности, избраното от него става ценност. Така Ботев избира своите и създава поезия на раздялата, поезия на саможертвата, поезия на свободата и смъртта, самопроизволната и първична воля. Ботев е абсолютната хармония между личност и творчество, действителност и поезия. Защо тогава възниква онова разминаване между човек и творец в нашето възприемане на Поета? Преднамереният ни стремеж да го почувстваме, на всяка цена да се докоснем до поезията му го прави абстрактен, неразбираем, далечен и недостъпен. Ботев се превръща от човек в измислен, клиширан, изкуствено създаден и неправилен идол. Макар и ненадминат нито като творец, нито в дълбочината на поетическия си поглед, изглежда фалшиво да разглеждаме Ботев като абстрактна, недостижима личност, защото така губим истински ценното усещане, истински значимата ситуация, която възниква при четенето на Ботевата поезия. Ботев е вярата, патриотичното чувство, чиста първичност, растящ връх, стойностен човешки живот, полетът на птица, надеждата в пламъка, осъзнатата смърт, стихийна сила, светлият вик на свободния. Нашето преклонение пред гения му би се превърнал в суетно идолопоклонничество, ако дори за миг забравим, че Ботев е начало, а не край, че той, присъщо на гениите, носи в себе си бъдещето. Духът на Ботев живее както в неговата поезия, както в българската земя, попила кръвта му, така и в творенията на тези, които са наследили неговия поетически завет, тези които, закърмени със словото му, са продължили българската литературна традиция. Неговият дух не е в тези, които “благоговеят” пред думите му. Много е написано за Ботев, много думи за казани за него, но никой не успя да му благодари, да се поклони пред гения му, както той сам без да знае го направи с думите :   Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!   Днес, когато в 12 на обяд зазвучаха мощни сирени, се почувствах българка. Почувствах един дълг към земята на Ботев, който не бе секвал съзнанието ми досега никога. Нека се поклоним на този ден пред гения на Ботев, пред смелостта и светлия му идеал, пред българина, човека и Поета Ботев! Нека се поклоним пред най- голямият сред нас, който легна насред Балкана. Пред този, който тръгна с Радецки към безсмъртието. Пред този, който викна с болка „ О, мой боже, правий боже!” и сам стана Бог...


Тагове:   гордост,


Гласувай:
2
0



1. monarchism - Поклон пред героите!
03.06.2009 08:38
Поклон пред героите!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: edinstvena
Категория: Изкуство
Прочетен: 275186
Постинги: 74
Коментари: 648
Гласове: 1380
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031