На днешната дата българският народ празнува своята свобода. Свобода, за която са дали живота си знайни и незнайни герои, свобода, в чието име се е крепял 5 века устойчивият български дух, свобода, извоювана с много кръв и майчини сълзи. Какво празнуваме днес? Саможертвата на героите, борили се за България. Но дали за тази България, в която живеем днес? За тази България, в която действат с пълна сила мизерията и произвола, но не и демокрацията? За тази България, която е жалка и низвергната, но не и свободна? За този ли народ, които са американци или руснаци, но не и българи патриоти? Това ли е свободната България, за която дадоха с гордост своя живот? Кое и е свободното на тази България? Нима това, че имаме някакви си обособени граници е достатъчно? Да, ние сме свободни, толкова свободни даже. Имаме пълното право да бъдем пребити, ограбени или изнасилени в центъра на София. Свободни сме да ядем най- ниско качесвената и бракувана храна в Европа, наблъскана с тебешир, шперплат, косми, хрущяли и хлебарки, но не и с необходимите хранителни вещества. Имаме правото да ни лекуват най- некадърните лекари, да ни возят  най- пияните шофьори, питиета да ни сервират най- дрогираните бармани. Освен това получаваме абсолютната свобода да бъдем лъгани най- безочливо от всеки управляващ. Имаме правото да живеем в най- прогнилата комунистическа система, имаме право на 20 годишен преход. Имаме правото на най- висока престъпност, най- ниски заплати, най- нищожно социално положение, най- елементарна култура. Във всяко отношение- облагодетелствани и свободни. Не бихме могли да забравим правото да продадем гласа си за 20 лева или пък за кебапче и бира. Имаме пълната свобода и да не гласуваме разбира се. Изключителното право на свободния българин е да се възхищава на Доган и на стотиците автобуси с туристи гласоподаватели, нахлуващи от Анадола. С голямо удоволствие като свободни българи можем още да се насладим на новините на турски език по националния ефир, да послушаме от терасата си службата в градската джамия или просто да се насладим на турцизмите в речника на съседа.  Много е актуално да седнем в 13:00 пред телевизорите и да изгледаме нашумелия сериал за Шехерезада. И най- важното, имаме свободата да слушаме целодневно чалга, но толкова мазна и модерна, че направо да се почувстваш повече от турчин. Даже може да ни стане мило за робството. А иначе 3-ти март си е хубава дата. Топло, пролетно, идилия. А пък и са си 24 часа почивка. Защо почиваме, не знаем, но пък почиваме. Някои почиват, за да отскочат 3-4 дни до Банско, други за да поднесат някои и друг букет на братушката Альоша, трети просто не ходят на училище. Има и такива обаче, които ще полеят 3ти март с някоя чашка вино. И не от гордост или родолюбие, а от безнадежност и мъка. Защото ще им стане празно и тежко. Че ги няма герои като Левски, Ботев или Каравелов, които да вдъхнат живот и идеал на днешната "свободна" България, Свободна да бъде тоалетната на Европа и света. България, в която дишаме заразен и аморален въздух. И се душим. Но "живеем". 

На всички тези- Наздраве. А на останалите- Честит празник. Празнувайте свободата, подарена от друг, в преследване на имперски интереси.  Ашкулсум!