Ужасно ми е, страшно е във мен.
Душата ми е жалка пеперуда,
 която над горяща жарко свещ
е жива още и лети по чудо...
Не зная с тези сетни сили как
над пламъка успява да кръжи.
Завършила кръга си тръгва пак-
до сетен атом да изпепели.
Не се страхува и не се бои..
и своята агония тя не крие..
А мен ужасно много ме боли,
че няма кой до край да я убие...