Тази нощ сънувах ужасен сън...

    Не зная какво се бе случило и защо бях там. Пред мен беше красивата градина, през която бушуват  реки от мед и мляко, която ражда най-сладките ябълки на греха, където всичко е ангелско и чисто. Сънувах, че пред мен се отварят вратите на рая. В началото се очудих, защо съм там. Не се чувсвтвах на място. Но все пак искрено се зарадвах, винаги тайничко съм си мечтаела въпреки всичко, което съм извършила през живота си, да ми бъде отредено място в рая. И някак по- лека се запътих да вляза през портите му.. Но не искаха да пуснат греховете ми вътре! "Не ги гонете!"- изплашена изкрещях аз... Та това е нелепост? Какво бих била аз без тях, без греховете си- без всичките си порочни мисли и желания,без своята високомерна суета, без своя егоизъм, без изневерите си, без безобидните си лъжи и манипулации, без множеството си страхове, без всички заблуди, в които вярвам...? Не ви искам райския ореол! Той прилича точно на една кръгла нула... От рая ви искам само ябълката- само тя ще ми се услади. И щом я вкусих се запътих самоуверена с моя дяволит женски поглед, към там, където ми е мястото- в обратната посока. 




                     След това се събудих внезапно. Бях стигнала- в моя скъп делничен ад. И си отдъхнах, че бях себе си.

Няма безобидни лъжи.

Жалко, че си се отказала от това, да се пречистиш. Много жалко. Не знаеш ,какво правиш. Ужасен сън.
За какво ти е да си измамник? Щото точнотакива са ти греховете, които описваш.

То всичките ми грехове са насочени единствено към мен., не въвличам никой друг в тях. Така че щом с тях ми е по добре да живея.. защо не? Още повече, че това е метафора вики. Никой не се сънува мъртъв. Хубав ден :)

Чувство за вина, Единствена...
дори да си си отдъхнала, в теб има нещо, което те тревожи...Била си много близо до един прекрасен сън, но кое е това, което те спира?