Трудно ми е да дишам, тесно ми е. Въздухът е заразен с лицемерие, меркантилност и изгода.  Задушават ме скруполи. Ежедневието ме притиска. Предпочитам да не мога да мисля, за да не знам какво се случва около мен, за да ми е по- лесно да живея в това безвремие и девалвация. А не мога... Мисли изпълват цялото ми същество, стелят се в главата ми като дим, държат ме нащрек. За съжаление осъзнавам какво става.

Какво се случи с хората? С всички които живееха за днешния ден, но мислеха и за утре? С хората, които държаха на приятелството и го пазеха. С тези, които не се преструваха на други, които имаха собствена роля. С тези, които се смееха искрено и заразително, усмихваха се често и от сърце, плачеха без да се срамуват, имаха смелостта да те гледат в очите.. С всички хора, които умееха да слушат и наистина чуваха, които даваха братски съвети, които безвъзмездно подаваха ръка, които не се страхуваха да рискуват, които се бореха. Къде отидоха всички, които оценяваха живота и не се страхуваха да го живеят, както самите искат? Има ли още такива, които вярват някому, които имат на кого да разчитат освен на себе си, които обичат някого истински?  Няма ли ги тези, които създаваха собствени правила, градяха собствено ценности, тези които имаха принципи, морал, скруполи, цели, амбиции? Съществуват ли такива, които все още биха дали пари за книга, биха почерпили някого без умисъл, биха отишли на ЦъркваКъде са всички тези хора?! Днешното общество така се нуждае от тях.. И те ли се заразиха с този отровен въздух?

На кого да сподели романтичната душа своя вътрешен бунт? Пред кого да се разгневи, затова че потъпкват света и, ценностите и? Със кого да се бори за бъдеще, кой да подкрепи ръката и? Кой да последва революцията на романтичната душа? Кой да повярва на гласа и? И как да се спаси тя в това самотно безвремие, ако не избяга като мен на друго място и в друго време отвъд света завинаги..?

 

налага се да живеем в настоящето. Миналото винаги е изглеждало по-добро, защото е по-познато. а бъдещето винаги е по-добро, защото е една крачка напред.
Няма лошо, няма и хубаво, просто е тук и сега. отвори очи и го приеми.

Нека приемем настоящето , но...и нека има романтичен плам в нас. да го запазим, без да губим връзката си с ежедневието...

Приела съм реалността, просто не искам да и повярвам, защото ще изгубя много. Трудна е..