Тази вечер чувствам по- силно. Може би защото осъзнах какво означаваш за мен. Светът наоколо е нереален. Сякаш си ми подменил очите. А може би това е истинският свят.. когато има любов. Всеки камък, всяко дърво, всеки атом кислород са добили смисъл, няма нищо пусто и излишно. Пълнота владее пространството до най- отдалечената звезда. И аз съм пълна- с възторга и топлината на нашето обичане. Любовта ми е толкова много, че би заляла  космоса, би изпълнила вселената, хаоса. А цялата се събира в сърцето. Чудо.
           Поехме по същия път, по който минавам всеки ден. Сега ми се струва толкова различен. Не бих се очудила ако ме отведеше на съвсем друго място, отвъд света. Въздухът трепереше, толкова вълнение имаше у мен. Заразявах всичко с позитивност. Как досега не съм забелязвала това чудо на природата? Твоята усмивка е най- електромагнитното явление, което съм виждала в живота си! И всеки нейн нов нюанс е така вълнуващ- трапчинките по бузите, свенливата загадъчност, лукавата дяволитост, ти. Вечерта мирише на нероден дъжд и лято. За първи път усещам този аромат. Той ми подари нови сетива. Стига ми присъствието ти, за да доловя едно пълнозвучие в цялата вселена. В такива мигове ставам добра и земна. Това са най- светлите и най- прости мигове в живота ми. Цялата превърната в любов, ставам безкрайна. Чувствам се издигната над себе си. Това е най- голямата височина. Сърцето ми е свободно да обича без причини, това е единствената пълна свобода на земята. И никой не може да я отнеме. Свободата е така страшна. Може би затова чак сега си признах, че те обичам неистово. Страхувах се. Най- силен страх изпитвах от самата любов, от това че тя може да се осъществи. Боях се, че тъкмо нейното осъществяване, ще я унищожи. А страхът от грешка е най- голямата грешка. Та аз съм толкова млада, нима нямам право да греша? Сега съм толкова влюбена. Светът със своите заплахи изчезна. Тъгата се лекува с отвличане на вниманието от самата тъга. Аз излекувах своята. Преродих се. Изпълнена съм с топлина, нежност и пеперуди. Така съм истинска. Най- сетне съм. Върнах се към себе си след дългото лутане. Моите намислени усмивки, репетирани жестове, блокирани чувства, потулени желания- всичко се стопи. Тази вечер намерих най- хубавата си усмивка, най- милия жест, единственото чувство и желанието да съм с теб. Ти ме измисли такава. Ръката ти неволно се протегна към моята. Пръстите ти жадуваха да прошепнат нещо на мойте пръсти. Моята ръка се престори на разсеяна и се остави да бъде докосната с цялата ти нежност. В мига, в който ръцете ни се докоснаха, всичко започна да се топи: погледите ни, думите ни, нощта. Навярно така свободен се чувства ледът, разтопен в порой, в пяна, в облак. 
            Когато се усмихвам, зная, че ставам хубава.Тази вечер ще бъда по- хубава от всеки път. Защото съм на 17 и защото осъзнах това. Най- трудното на тоя свят е да бъдеш млад, а най- важното да обичаш. Може животът ми да бъде определен от днешния ден? Времето блика. Млада съм.  Тази вечер съм с теб и се усмихвам през сълзи. Едва не заплаках, защото нямаше да зная как да ти обясня ситуацията. Сама не зная какво се случи. Знам, че до тази минута търсех любовта, а точно тази вечер я намерих. Точно в този миг я осъзнах. Затварям просълзени очи и се усмихвам в обятията ти. "Облечена съм изцяло в любов, а това е единствената марка, която никога не остарява"

Много добре почувствано,естествените работи са красиви.Радвам се за теб.Не се страхувай,мисли позитивно и само може да спечелиш.

Красиво почувствано и много истинско. Благородното ти завиждам, че така силно усещаш. Това е дарба. И всичко така си съхранила в думи. Невероятно. Обичай без много да му мислиш. Обича се със сърцето.. но ти го знаеш :)

Радвам се, че си започнала да чувстваш позитивно и си излекувала мъката. Пишеш още по- красиво така, благодарение на този, който ти подарява тези усещания. Обичайте се. Пожелавам ви усмивки и вечност!