Срещаме се все по- чужди. Искаме да се спрем, но нямаме какво да си кажем – след обичта ни останаха само недоразумения и гняв. Когато погледите ни се срещнат си спомняме една преждевременна смърт, невъзможност, болка. Твоите очи са моят съдник- не думите, не жестовете, не хората, не ти. Нищо друго не ми показва по- жестоко  колко болка има в теб, може би и ти самият не си  видял даже. Предпочитам да ме нагрубиш, да ми кажеш наистина колко много ме мразиш, да кажеш нещо изобщо.. Очите ти изливат върху мен толкова думи, колкото никога няма да успея да изрека, всички думи, които не успя и ти да изречеш на края.. Като сол ги изсипваш в душата ми.. Погледът ти ме сочи, прегвърля без жал върху мен цялата вина за разбития ти живот.  След това го навеждаш надолу, сочи теб, за ми покаже в какво съм те превърнала. Обзема ме адски ужас. Говорим си наизуст, колкото да не се подминем непознати. В разговора ни няма земно притегляне, нито центробежна сила. И ние не сме себе си в тази ситуация, откраднали сме някакви чужди лица, за да се чувстваме живи. Всичко което бяхме си отиде с една любов, сега сме сенки на спомена за невъзможност. Целите сме изпълнени с болка и мъст, с безчувственост и безнадежност. Не помним на колко сме години, знаем само, че сме млади. Съжаляваме се. Защо трябва да ни боли от това, че още се обичаме въпреки всичко, въпреки нас, въпреки живота? Самоубиваме се. И двамата сме празни- картини без герои, музика без мелодия, море без сол, небе без синева, огън без плам сме ние. Покрай нас минава момче и си тананика Битълс. Love love love.. All you need is love, love... Заплаквам искрено.

 

Може би там и тогава заедно други сме били..

Колко се променят нещата и всичко избледнява.
Сега съм препълнена с положителни усещания, въпреки тежките обстоятелства около мен. И даже съм забравила, че съм изпитвала толкова неприятни усещания , за които пишеш.
Важното е, че всичко лошо отминава един ден.
Пълнотата от новите чувства ще те обнови. Някой ден.

и аз съм го изпитвал това.. точно по начина, по който си го описала. Наистина е талант да умееш да опишеш едно универсално усещане и то без да искаш. Пак ще бъдеш същата някой ден.. само кураж