Ревнивото ми въображение го подгони.. Изпитах гняв към всеки сантиметър, който го дели от мен в момента, към всеки атом кислород, който поглъща, към всеки полъх вятър, който го докосва вместо мен! Изпитах ревност към всички възможни посоки, по които е поел тази вечер, към невидимото, към несъществуващото, към всичко. Няма по- безнадеждно чувство от това. Дори да ми е казал всичко, дори да е напълно истински пак е останало в ядрото на душата му нещо потулено. А дали точно то не е същността на човека? Премълчаното, потъленото, неосъзнатото - магнитната ос, около която се въртят желанията му, подсъзнателните. 
Ревнувам те от самата ти същност. И така ревността губи целия си смисъл. Искам да бъда тази част от теб, която да е най- истинската, най- необходимата.. Искам да се слея с душата ти, искам да стана твоя същност. Как бих могла да се примиря с това, че имаш собствен свят, който ме дели от теб ? Искам да бъдеш в моя, аз съм алчна за близостта ти, фанатизирано желая да ми принадлежиш всяка секунда, да си обсебен от обичане.. Убеждавам се, че не е нормално да те ревнувам от самия теб.. Но ревността не ме оставя на мира. Започвам да те ревнувам от Нея, която и да е тя.  Каква е тази сила, която ме сблъсква с това гнетящо усещане - любопитство, злоба, самоизтерзание, риск, отчаяние, гордост? Нещо по- силно е, от физическото ми привличане към теб, от духовната хармония помеждуни, от доверието, което мога да ти гласувам...  Страхът от съперницата е като страхът от смъртта.. Единственият начин да превъзмогнеш този страх е да го приемеш като незибежност. Да я погледнеш в очите и да осъзнаеш, че тя е в състояние да отнеме този, който е обичаш, е все едно да надживееш смъртта, да и се надсмееш, да я приемеш. А за това трябва толкова много сила.. Гневна съм, не уплашена, амбицирана да те задържа до себе си! Тези мисли ми дават тласък.. Усещам в себе си разцепването на атомно ядро.. Излъчва покъртителна сила.. Ще победя несигурността

Една ядрена експлозия ще изпотрепе всичко в доста голям радиус! Освен това, в следващите петдесетина години нищо няма да порасте на отровената почва. Иначе, дай Боже всекиму такава любов и такава страст! Тя осмисля всичко. ;-)

На всеки се е случвало да ревнува. Понякога дори ревнуваме хора, към които някога сме изпитвали нещо, но вече не. Неприятно е, но трябва да го преодолеем и преживеем.

това е просто метафора.. :) Пък и разбиването на атома е съпроводено с излъчването на голямо количество енергия, от която точно имам нужда, колкото и погубваща да е тя.. Нали трябва да съм силна пък и знаеш ли какъв атом се е разцепил, може да влюбен, може да е атом усмивка..

Ясно, че е метафора... :-) Това, което имах предвид е, че връзките имат свойството да се изчерпват, според някои за 3 години, според други за 5... но хората си писват в един момент. Колкото повече бързаш да опознаеш един човек, колкото повече искаш да го 'завържеш' за себе си, толкова по-бързо отношенията се изхабяват.Затова казвам: гори бавно, разтяяягай удоволствието и не се поддавай на чак толкова силни емоции. Няма нищо по-разрушително от ревността- тя е висша форма на недоверие и собственическо чувство. И двете тежат на партньора... А дойде ли края (сакън! в никакъв случай не ти го пожелавам), тогава според някои хора, трябва да мине около 50% от времето, прекарано с твоя любим, за да се възстановиш от 'душевната травма', след такава изпепеляваща любов... Колкото по-високо летиш, от толкова по-високо падаш! Та така по въпроса за метафорите... Поздрави ;-)

Благодаря за пожеланието и съвета, но все пак си оставам идеалистка и вярвам, че една истинска любов не е просто връзка, не е просто период от време, в който чувстваме някакво привличане.. любовта е над предсказанията на хората, тя е отвъд всичко.. истинската любов е вечност.. Сигурно съм прекалено млада и наивна още за да мога да горя бавно

Вярата е всичко! Ако вярваш можеш да постигнеш и наглед невъзможното. Ако не вярваш, пиши я 'бегала' любовта, дори да е под носа ти...

няма начин да не го намериш Него - Единственият:)

Ами аз ако не вярвам.. няма какво да търся :) Но аз съм толкова влюбена в живота и любовта, че няма как да не вярвам :)) Пък и нали ви казах, че съм млада и позитивна :)

Наистина много красиво си описала едно не толкова положително усещане.. определено имаш талант.. Хубаво е, че вярваш. Иначе позитивността ти лъха от това, което пишеш.. не може толкова красота да е сътворена от неодухотворен и нещастен човек.. Успех и поздрави от мен за написаното !

аам.. ако не разбрахте аниномен 8 съм аз :))) просто съм малко отнесена .. :P