Час по математика. 151 задача- успоредник. Тишина и досада владеят стаята. Гледам през прозореца и си представям чертеж. Реших задачата! Изведнъж виждам, че хората отвън са завладяни от някаква странна еуфория.. панически тичат из двора. Звънезът бие 20 минути по-рано.. Стряскам се. Влизат някакви хора в стаята. Бомба! Имало бомба в училището!Всички избухват в смях, изнасят се, тичат по стълбите. Ако е истина тежко ни.. така се влачим само. Стряскам се.. май си забравих сборника по геометрия в стаята.. О боже, как може да мисля такива неща сега, та училището може да изгърми ?! Смея се на себе си, защото не го вярвам.. Излизам на от сградата. Гледам, че всички седят пред училището и го чакат да изгърми, молят се да изгърми. И химичката да е заключена в учителската стая. Но не им пука, че са на 10 метра от сградата. Това е ролята на всички екшъни, мислим си, че дори да изгърми, ние сме безсмъртни. Брус Уилис супер калбо прави като гръмне поредната бомба в поредния “холивудски спазъм”.. Осмокласниците са извадили телефони и апарата и снимат навалицата.. Представете си да гръмне наистина, колко пари ще струват тези снимки. А ако оживеят, ще могат и да ги продадат даже!  Това е настоящето, бизнес.. Седим на групички, иронизираме положението, забавляваме се. Кой вече вярва в тия глупости, това с бомбите е толкова старомодно ?! Но все пак сега си мисля.. ами ако наистина имаше бомба. Толкова нелепа ситуация щеше да се получи. Всички се подиграват, кълнат химичката, седят, чакат. И изведнъж.. Спирам да мисля за това. Трябва да влизаме отново. Нямало бомба. Час по математика. 151 задача- успоредник. Тишина и досада владеят стаята. Чакам да свърши часа, искам да изляза навън, живее ми се :)