Тъй силна е необходимостта от тази музика - нищо не може да я прекъсне, да я засенчи, да я надвие, да я победи.. Нищо, дошло от тукашното време, в което светът се разплува, в което шедьовърът се размива.. Тази музика ще секне единствено по своя повеля, от само себе си. Нищо човешко не може да я спре.. Защото тя е отвъд времето, отвъд любовта, отвъд нас.. Тази музика е събитие, подготвено така брилянто чрез леещи се ноти, които да спрат, за да се роди тя. А какъв парадокс е само.. само една техническа грешка може да я спре. Тази твърдост е така крехка.. Нищо не може да я накърни и всичко може да я прекърши.. Развълнувана съм. Завлядяна съм от нещо така красиво и неописуемо. Защо не ми стигат думите точно в такива моменти ! Безсилна съм да изразя усещането си. Така напрегната съм от гласа на една чернокожа жена и така облекчена от харизмата на този глас. Аз съм едно с музиката, аз съм вътре в нея, физически я усещам как се разлива в тялото ми, как ме прави лека, ефирна, нежна, замечтана, надвременна.. Песента се лее от саксофона. В мен се е породило някакво възвишено страдание, някакво неописуемо чувство на завършеност..  Една лека диамантена ласка се лее от тази музика и така най- искрената, най- избистрената ми болка кристализира, преражда се, натежава.. Става ми тесно на душата, искам да полетя, да се слея с музиката, да заживея в мелодията, да се излея..  Музиката няма плът. Мисля. Изпитва излишък на плът, искам да се освободя. Музиката фактически не съществува. Тя е отвъд всякога.. Където и да я търсиш, колкото и да се опитваш да я уловиш, тя ще остане ненакърнена, тя ще е.. Защото в нея няма нищо излишно. Тя е тъй далече.. Но съществува.. въпреки времето, въпреки смъртта, въпреки всичко. Тя е вечна. Тя обосновава съществуването. Тази музика е смисъл.

Пеят.. И значи можем да оправдаем съществуването си !