Страхуваш се от смъртта - толокова неистово се страхуваш от нея, защото не я познаваш.. Неестествено ти се струва да умреш..

Толкова пъти си се опитвал да си представиш усещането, всеки от нас го мисли понякога. Затваряш очи. Опитваш се да се съсредоточиш, за момент ти се струва, че в миг ще разбереш ,че ще се докоснеш до смъртта, но изведнъж всичко се изплъзва, избягва ти.. Опитваш се да не мислиш за нищо, да си представиш че после няма нищо. Не разбираш обаче какво значи това. Мисълтата ти те изпълва, не може да бъде празна, не може да спре.. Опитваш се да не мислиш, успяваш, но в миг усещаш, че ти развиваш мисълта си.. “Не искам да мисля, не трябва да мисля, защото и това е мисъл.. мисля че не искам да мисля...” Несвършване. Съществуваш чрез мисълта си. И не можеш да се осъзнаеш като мъртъв, не знаеш какво ти предстои. Сепваш се. Страх те е. Опитваш се да си представиш трупа си, но ти го виждаш със собствените си очи, пак си ти.. Извратено е ?! Нали трябва да си внушиш, че няма да виждаш нищо, че няма да чуваш нищо, а светът ще продължи да съществува, но само за другите хора.. Явно не сме създадени да си представяме такива неща.. Дали смъртта не би обезличила всичко? Има ли нужда да мислим за нея.. тя е небитието,  от което ще бъдем част завинаги след живота, а това е толкова дълго. Поне така си мислим, понякога.. Толкова дълго ще бъдем част от нищото, а сега съществуваме, живи сме, ние сме, реални сме, плът сме, има ни.. Това не трябва ли да ни накара да обичаме живота, който живеем сега? Стига да намерим някакъв смисъл в него като не го търсим прекалено дълбоко.. Нали можем да обичаме!

 
 

Където има любов има и вечен живот. А Смъртта ли? Смъртта е просто глупава легенда..

И аз си го мисля, но само понякога :P

От къде знаеш че е същото.. ? Иначе не си противоречим, защото аз точно това същото твърдя.. че трябва да живеем сега, в днешния ден и именно мисълта за смъртта ме доведе до тази позиция :) Смъртта осмисля живота

Знаеш ли колко са малко хората, които не ги е страх да мислят за смъртта! И мен ме беше страх, но на 2 пъти бях до нея. И аз имам някакви спомени. И се опитвам да разбера, защо трябва да живея......ако няма и любов.
И краят много ми хареса...