Какво ще стане ако забравя думите?

Как ще чуеш душата ми?

Няма нищо по-страшно за губене..

Нищо така не ме плаши..

 

Поезията в мен ще умре неродена,

ще искам да викам, нямайки глас.

И моето трепетно вдъхновение

ще бъде терзание, мъка без тях .

 

 

Така неспокойно дишам,

когато помисля това..

Нищо не е излишно -

думите също не са!

 

Думите никак не са..

Поздравляния отново за прекрасния написан стих.. красотата в теб не спира.. Дано не забравиш никога думите, те са твое призвание!

не знам как ще чуя душата ти. Само чрез очите, може би. Не мога......още. А ти?