Във скръб се дави всяка клетка..всяка,
a с хладнокръвие ледно гледаш ти
и твоето спокойствие стреля сякаш,

“Любовта ни превръща в живо време”
  Блага Димитрова
 

 
Купил си ми роза. Но ме виждаш с него и яростно я притискаш в ръката си,кървиш. Знам че така боли по-малко. Навеждаш погледа си и гледаш в пръстта- знам, че е по-красива от виновния ми поглед. Капва сълза, капва капка кръв от ръката т...

Питаш ме защо седя под дъжда ли?
Това е моята свръх доза..
Когато през ноември ме вали,

Нахлуват объркани мисли
в ума ми, от спомен стар.
Много те обичам,

Събуждам се рано в шест, за да не изпусна най- красивото време от деня – изгрева. Слънцето, отразено в морето, е вечността, според един велик френски поет. Обнадеждавам се, откъсвам се от една реалност, която ме задушава. Морето е ...